Място за Вашата реклама

Четвъртък, 07 Януари 2021 16:33

Паганинови

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Иван Сариев
Една обещаваща съвместна продукция на „Бояна Ентърпрайзис Пикчърс” и италианската филмова къща „Бонавентура” е на път да пропадне. Причината е появилото се разногласие с прочита на последните глави от сценария. Но за това ще стане дума по-късно. Лошото е, че един сигурен претендент за „Оскар”-ите и несъмнена наслада на киноманите за съжаление може да не се появи на големия екран и да не видим най-ярките звезди на двете страни.

Ето накратко и сюжетната линия на „Паганинови”. В далечната 1838 година младата българка Зюмбюла, открадната като бебе от цигани калайджии (тогава още не е имало роми), заминава за Италия да специализира джебчийство при генуезката майсторка в занаята Изабелла де Монтекатини. Там я настаняват като слугиня в къщата на семейство Паганини – един вид параван за предстоящата й дейност. Добре, ама тя се влюбва безумно в стопанина Антонио – продавача на мандолини. Той има две деца от жена си Тереза Бочиардо и не иска да я остави заради страстната българка. Нещо повече – и двете забременяват и раждат в един и същи ден  на 27 май 1840 година момчета, които страшно си приличат и това не е чудно, защото имат общ баща и може да се каже, че са нещо като двуяйчни близнаци. Радостта на всички е кратка. Чиракът на Антонио – Джакомо Червезо, който пък от своя страна е таен обожател на Тереза, разкрива незаконната връзка на господаря си и набожната католичка изпъжда бедната Зюмбюлла ди Булгара на улицата. В суматохата тя грабва едното бебе и побягва. Едва после по липсата на бенката на дупенцето му разбира, че не е нейното, но вече е късно. И примирено решава, че това може би е пръстът на провидението. Връща се в България и тук сюжетната линия се раздвоява, следвайки житейския път на двамата братя, които никога няма да се срещнат и дори не подозират за съществуването на другия. Покъртително.         

В Италия нейният истински син се прочува като виртуозния цигулар Николо Паганини и получава световно признание. Даже става барон на Вестфалия. Как ли е кървяло сърцето на бедната Зюмбюла откъсната завинаги от свидната си рожба!

            В България съдбата не е толкова благосклонна към Николай Паганинов. Те се установяват в село Могила Русенско(което днес двойно се е разрастнало и е вече Две могили) и чистокръвният италианец става главен гъдулар към читалището. Но успехите му като музикант са доста по-малко от тези на брат му и умира без поне  да е удостоен със званието, което заслужава – „почетен гражданин” на селото.

            Това е най-кратко казано. Невероятна история, вълнуваща фабула, прекрасна музика и великолепни картини. И една истина, погребана във вековете, на която едва ли някога ще бъде позволено да излезе наяве. Дори в регистрите на църквата в Ница, където Николо умира, е задраскана страницата, в която е посочена кончината му. Какво е видял и написал изповядващият го отец – бенка  там или нещо друго, та чак да заличат страницата не ни е съдено да разберем.

            Но трябваше ли да оставим сега пък и италианците да си присвояват безспорни наши велики сънародници? Ето затова сложихме вето върху общата ни кинопродукция и я спряхме.

Нека се надяваме обаче, че историческата истина ще възтържествува, оживявайки на екрана, за да се добави още един заслужен български щрих към европейската музика и култура.                                                                  

Прочетена 1188 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре